Цената на климатичните промени: Колко плащат Европа и България

Свикнали сме да мерим климатичната криза в температури, емисии и цели за декарбонизация. Но често забравяме, че те имат и икономическа страна – колко ни струват екстремните явления, разрушената инфраструктура, прекъснатите вериги на доставки и здравните последици. Климатичният риск е и финансов риск. Европа се затопля по-бързо от средното за останалата част на света и цената на това ще бъде все по-големи икономически загуби. И България не е изключение в тази тенденция. Само за 2025 г. климатичните бедствия струват на страната ни около 1 млрд. евро.

“Борбата срещу глобалното затопляне има своята цена, но тя е значително по-ниска от икономическите и финансовите щети, причинени от самите климатични промени.”

Това напомниха от Международната мрежа на централните банки и органите за банков надзор – една коалиция от над 148 банки и регулатори за по-устойчива финансова система, на последната конференция на ООН по климата (COP30) в Белем, Бразилия, през ноември 2025 г. В този контекст инвестициите за адаптация не са разход, а необходима икономическа мярка за ограничаване на много по-големи бъдещи загуби.

Сметката за Европа расте

Икономическите загуби от климатични бедствия в ЕС нарастват трикратно: от около 8,5 млрд. евро годишно през 80-те години те достигат до рекордните 44,5 млрд. евро през 2023 г. Очаква се те да нараснат до 126 млрд. евро годишно до 2029 г. С други думи при запазване на сегашните тенденции и без промяна на настоящия икономически модел, до 2030 г., щетите могат да струват до 5% от БВП на еврозоната, предупреждава Европейската централна банка.

Подценената глобална цена: Шест пъти по-скъпо от очакваното

Тези доста притеснителни перспективи са допълнително подсилени от серията заключения, формулирани в скорошни научни публикации. Според тях икономическите щети от климатичните промени могат да се окажат до шест пъти по-високи от досегашните оценки при сценарий на затопляне от около 2°C.

Една от причините е, че част от разходите остават трудно измерими. Това важи особено при достигане на т.нар. „точка на пречупване“ (tipping point), момент, след който разрушителните процеси предизвикани от климатичните промени могат да станат необратими и да предизвикат каскадни ефекти.

Втората е, че в настоящите методи за изчисление често не се включват т.нар. косвени въздействия – например загубата на производителност по време на горещи вълни, дългосрочните здравни последици от замърсения въздух след пожари, обедняването, миграционния натиск и социалната нестабилност.

Когато се разглеждат само преките щети, като например физическите разрушения от екстремни събития, инфраструктурата се оказва един от най-засегнатите сектори. Екстремните температури ускоряват износването на пътища и релси, интензивните валежи увреждат мостове и тунели, пожарите и бурите застрашават енергийната и водната мрежа. Натискът вече не е еднократен, а системен – под формата на по-високи разходи за поддръжка, ремонти и преждевременна подмяна. Но видимите и материалните ефекти не са единствените.

Нарастваща климатична уязвимост на България

В този контекст България е силно уязвима и това не е случайно, а резултат от съчетание между география, остаряла инфраструктура и недостатъчни инвестиции в превенция.

Страната ни попада на кръстопът на континентални и средиземноморски климатични влияния. Това означава и все по-чести екстремни климатични събития. Мерките и политиките, както за превенция, така и за модернизация са крайно недостатъчни. Климатичните промени задълбочават неравенствата, излагат уязвимите на по-голям риск и водят до повече здравословни проблеми – всичко това има реална икономическа цена.

Бедствия: цената да си неподготвен

През 2025 г. България е загубила приблизително 1% от своя брутен вътрешен продукт вследствие на климатични бедствия. Това се равнява на около 1 млрд. евро. Това вече не е прогноза, а реален фискален разход. Данните са на Европейската централна банка и научни изследвания.

От 1980 г. до 2023 г. натрупаните загуби от климатични и метеорологични екстремни събития в страната възлизат на около 5,2 млрд. евро. Едва около 2% от тези щети са били покрити от застраховки.

Инфраструктура за климат, който вече не съществува

Значителна част от инфраструктурата в България е изградена преди десетилетия при климатични условия, които днес вече не съществуват. Много пътища, мостове и водни съоръжения не са проектирани да издържат на екстремни температури над 40°C, на краткотрайни, но изключително интензивни валежи или на резки температурни амплитуди. С увеличаването на честотата и интензитета на екстремните явления, тази структурна слабост става все по-видима.

През последните години страната преживя поредица от събития, които нанесоха значителни икономически щети и показаха реалното състояние на инфраструктурата.

В България годишните щети по транспортната инфраструктура, свързани с екстремни метеорологични явления, се оценяват на между 59–69 млн. евро. Тези разходи включват ремонт на пътища, железопътни линии и съоръжения, но и не отчитат напълно косвените загуби, като прекъсвания на транспортни връзки, забавяне на доставки и намалена икономическа активност. В ситуация на ограничени капиталови инвестиции това води до хронично недофинансиране на поддръжката и повишаване на бъдещите рискове.

Това поставя допълнителен натиск върху публичните финанси.

Държавата и общините са принудени да отделят все повече средства за аварийни ремонти и възстановяване след бедствия, вместо за стратегически инвестиции и модернизация. В резултат публичните ресурси се използват основно за реакция на щетите, а не за намаляване на риска, модел, който в дългосрочен план е значително по-скъп и неустойчив.

Горските пожари също се превръщат във все по-сериозен климатичен риск за България. През 2024 г. в страната са изгорели над 38 000 хектара, което е повече от два пъти над средните стойности за предходни години. Огнените стихии засягат не само горите, но и населени места, туристически обекти и земеделски земи, като се засилват от по-дълги периоди на суша и екстремни горещини. Една тенденция, която неизменно ще се задълбочава повече в резултат на климатичните промени.

Последиците от пожарите не се изчерпват с директните щети върху горските масиви. Унищожаването на растителната покривка увеличава ерозията на почвите, повишава риска от последващи наводнения и води до трайна загуба на биоразнообразие. Освен това мащабът на пожарите е такъв, че те освобождават значителни количества въглероден диоксид в атмосферата, което на свой ред допълнително засилва глобалното затопляне и допринася за порочния кръг на нарастващи рискове.

Тези процеси често се свързват и с други екстремни събития, като внезапни наводнения. През октомври 2025 г. интензивните валежи по Черноморието, включително в района на Царево и в курортни зони като Елените, доведоха до човешки жертви, евакуации и сериозни разрушения на частни имоти, туристическата и общинската инфраструктура.

Климатичните рискове вече не се проявяват като единични бедствия, а като последователни и взаимно усилващи се кризи. т. нар. съставни събития – суша и пожари, последвани от интензивни валежи и разрушителни наводнения. При липса на системна превенция тези събития ще стават все по-чести и по-скъпи, а финансовата тежест за държавата, общините и местните икономики ще продължи да нараства.

Невидимите разходи

Икономическите щети са само една част от последствията, тъй като климатичните промени имат и значими социални и здравни измерения.

Горещите вълни например водят до повишена смъртност и повече хоспитализации, особено сред възрастните хора и пациентите с хронични заболявания. Освен директния топлинен стрес, променящият се климат влияе и върху разпространението на инфекциозни заболявания, качеството на въздуха и психичното здраве.

Пожарите и екстремните температури повишават концентрацията на фини прахови частици във въздуха, което увеличава случаите на респираторни и сърдечно-съдови заболявания. Наводненията, от своя страна, създават риск от замърсяване на водоизточниците и разпространение на водно-преносими инфекции.

Тези процеси водят до нарастващо натоварване върху здравната система. Макар често да не се отразяват пряко в публичните бюджети, те формират значителна част от скритата или косвена цена на климатичните промени, която се проявява чрез увеличени разходи за здравеопазване, загубена производителност и по-ниско качество на живот.

Климатичните промени задълбочават все повече и по-ясно социалните неравенства, както на световно, така и на национално ниво. Най-бедните страни и най-уязвимите групи от населението са най-големите губещи при всяка нова климатична криза. Те обикновено разполагат с по-малко финансови ресурси, за да предприемат стратегии за адекватна и системна адаптация, да укрепят здравните си системи или да въведат ефективни механизми за превенция.

Когато път, мост или водоснабдителна мрежа бъдат разрушени, както станахме свидетели вече няколко пъти в България за последните няколко години, възстановяването отнема повече време и изисква непропорционално голям дял от публичните бюджети. За домакинствата с по-ниски доходи загубата на жилище, работа или земеделска земя може да доведе до дълготрайна спирала на бедност.

В България, както и в други страни от Източна Европа, селските райони, възрастните хора и домакинствата с ниски доходи са особено уязвими, тъй като често живеят в по-лошо изолирани жилища, зависят повече от местните обществени услуги и разполагат с по-малко средства, за да се защитят или да се преместят.

Застрахователите се оттеглят от климатично рискови зони

Паралелно с това се наблюдава и друг тревожен сигнал – все по-системното оттегляне на застрахователния сектор от високорискови райони. В много региони на Европа застрахователите преразглеждат своите бизнес модели, тъй като някои климатични рискове стават твърде високи или твърде чести. Застрахователните премии нарастват значително, понякога се удвояват в рамките на няколко години, а в някои райони вече изобщо не се предлага застраховка срещу наводнения, пожари или бури.

В България тази тенденция също започва да се усеща в региони, изложени на риск от наводнения или горски пожари, където застраховането на жилище или земеделско стопанство става все по-скъпо, а понякога и невъзможно. Така климатичният риск постепенно се превръща и във фискален риск. При много бедствия по-голямата част от щетите се поемат от държавата и засегнатите домакинства, тъй като застрахователното покритие срещу климатични рискове в България остава изключително ниско.

Адаптацията като икономическа инвестиция

Инвестициите в адаптация като по-устойчива инфраструктура, системи за ранно предупреждение, по-добро планиране и социална защита, не трябва да се виждат като разход, а като рационална инвестиция в предотвратяване на бъдещи щети. Подобни препоръки се съдържат и в последния доклад на Европейския научен консултативен съвет по климатичните промени за политиките за адаптация в ЕС.

Изследвания на различни международни институции и организации показват, че всяко инвестирано евро в адаптация може да донесе между 4 и 10 евро икономическа полза чрез избегнати загуби. Данни на ООН сочат също, че 1 долар, вложен в намаляване на риска от бедствия, може да спести до 15 долара разходи за възстановяване. Системите за ранно предупреждение например могат да намалят щетите с около 30%, като дават време за подготовка и реакция.

Добри примери за успешна адаптация вече съществуват. Нидерландия инвестира от десетилетия в модерни системи за защита от наводнения и управление на водите, което значително намалява риска за населението и икономиката. Дания и Германия развиват градска инфраструктура, която позволява на градовете да поемат и задържат големи количества дъждовна вода, намалявайки щетите от екстремни валежи. В Испания и Португалия се разширяват системите за ранно предупреждение и управление на горските пожари, които помагат да се ограничат щетите и да се защитят населени места.

Въпреки това финансирането за превенция на климатичните рискове остава силно недостатъчно. В световен мащаб около 97% от средствата се изразходват за реакция и възстановяване след бедствия, докато по-малко от 3% се инвестират в превенция и подготовка. Това показва, че повечето ресурси се насочват към справяне с последиците, вместо към намаляване на риска и предотвратяване на щетите още преди те да се случат.

Климатичните промени вече имат измерима икономическа и социална цена и оказват нарастващ натиск върху публичните бюджети, инфраструктурата и местните икономики. В този контекст намаляването на риска от бедствия не е разход, а разумна инвестиция в спасени животи, защитена инфраструктура и по-устойчива икономика. Истинският въпрос вече не е колко струва климатичната политика, а колко ще струва бездействието.